Илюстрациите на първия български Бертолдо

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1389043

https://doi.org/10.60056/Lit.2025.35.60–72

 

Николай Аретов

През 1853 г. Христо Василев Протопопович публикува своя превод от гръцки на “Le sottilissime astutie di Bertoldo” (1606) от Чезаре Делла Кроче. Това е едно от първите български илюстровани издания, илюстрациите са взети от гръцкия източник, като авторът им е неустановен. Те, от своя страна, са правени по италианско издание от 1646 г. и отговарят на стила на народната книга. По-късно италианско издание от 1736 г. е илюстрирано от Лудовико Матиоли по дизайн на Джузепе Креспи. Тези илюстрации, направени в един по-класицистичен маниер, са повторени в много други издания. Наблюденията върху различните илюстрации разкриват интересно развитие – от популярна към по-традиционна литература, а през ХХ в. и като четиво, предназначено за деца.

Ключови думи: Христо Василев Протопопович, Джулио Чезаре Делла Кроче, „Бертолдо“, народна литература, Джузепе Креспи, Лудовико Матиоли

За автора: Николай Аретов е доктор на филологическите науки, професор в Института за литература при БАН, преподавател в Софийския университет. Научните му интереси са в областта на литературната история, сравнителното литературознание, историята на културата. Автор е на книгите „Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията“ (1990), „Убийство по български. Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления“ (1994, 2007), „Българското възраждане и Европа“ (2001), „Национална митология и национална литература. Сюжети, изграждащи българската национална идентичност в словесността от ХVІІІ и ХІХ век“ (2006), „Българската литература от епохата на националното възраждане“ (2009), „Асен Христофоров: От Лондон до Мацакурци през Белене“ (2011), „Софроний Врачански. Живот и дело“ (2017), „Иван Найденов: За право и напредък. Мемоари. Писма“ (2019), „Семейни истории“ (2020), „Многообразният Чудомир в неговото време“ (2024, с А. Бенбасат).

Scroll to Top