Остфикция: илюзия, надзор и наказание в ежедневието на емигрантите в „Германия, мръсна приказка“ на Виктор Пасков

Станислав Младенов

Настоящата статия представлява фукоянски прочит на властовите динамики в романа „Германия, мръсна приказка“ от Виктор Пасков. Този прочит стъпва върху „Надзор и наказание“ – книгата на Мишел Фуко, проследяваща дългата и постепенна трансформация, която претърпяват механизмите за упражняване на власт в Европа от класическата епоха насам. Съвременните дисциплинарни техники, каквито са например изпитът и нормализиращата санкция, успяват да пуснат корени във всеки един аспект на съвременния човешки живот. Едно всеобхватно проникване на властта и надзора, което Фуко сравнява с геометрията на паноптикума, изобретен от Джеръми Бентам, представлява концептуалната рамка на анализа. В повествованието на „Германия, мръсна приказка“ паноптичността ще бъде разбирана като навсякъде присъстващ надзор, който цели да принуди емигрантите от българската „колония“ да спазват порядките на тоталитарния терор в ГДР – тяхната обетована земя, която се оказва капан.

Ключови думи: надзор, наказание, чужбина, чужденец, емигрант, тоталитарен режим, паноптизъм, роб, господар, дисциплина

 

За автора: Станислав Младенов завършва специалност „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 2025 г. Понастоящем е студент в магистърската програма „Преводач-редактор“. Има опит на театралната сцена, както и като стажант в предаването „Култура. БГ“ на Българската национална телевизия. Интересите му са в областта на литературознанието, превода, киното, фотографията и театъра.

Scroll to Top