От ритуал към алгоритъм: Хибридният обрат на изкуството и съдбата на въображението

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1389132

https://doi.org/10.60056/Lit.2025.35.151–176

 

Генади Гачев

Текстът проследява как изкуството на XX и XXI в. размива границите между текст, изображение и звук, възстановявайки тяхното ритуално единство преди ,,изкуството да бъде изкуство“, като същевременно се преобръщат йерархиите от класическите епохи. От реди-мейд-а на Дюшан и „социалната скулптура“ на Бойс до произведенията на Кейдж концептуализмът преосмисля изкуството като идея и процес. От друга страна, „фактичността“, масовата възпроизводимост и демократизация на изображението от страна на фотографията дават възможност за дематериализиране на художествената творба (Кошут, “Art & Language”) и налагане на глобална визуалност, доминирана от изображения. Видеото и инсталационното изкуство – електронните експерименти на Пайк, творчеството на Гари Хил, компресираните във времето филмови изображения на Хироши Сугимото, клаустрофобичните видеа на Брус Науман, забавените медитации на Бил Виола – сливат границите на медиите и активират зрителя. Дигиталните технологии и изкуственият интелект обаче ускоряват ,,производството“, като създават стандартизация, повърхностно възприемане на реалността, и водят до „дефицит на въображение“. Следвайки възгледа на Гастон Башлар, в текста се противопоставя необходимостта от „творческа тишина“ и мечтанието, като алтернатива на днешния „технологичен сън“. Възниква въпросът дали алгоритмичното генериране може да замести живия опит, авторството и човешкото въображение. Заключението е, че технологията разширява средствата, формата, достъпа и възможностите за реализация, но заплашва преживяването. Вместо да се развиват възприятия за реалността, се оказваме в ситуация, в която възприятията се заместват с мигновени, фрагментирани опити за удоволствие, лишени от дълбочина и смисъл.

Ключови думи: изкуство, концептуално изкуство, изображение, въображение, реалност, нови медии, AI

За автора: Генади Гатев e преподавател в катедра „Изкуствознание“ в НХА. Чете лекции по Фотографията във визуалните изкуства от XIX в. до наши дни, История и теория на дигиталните изкуства, Нови медии, История на изкуството след втората половина на ХХ век, Социология на изкуството, Теория на изкуството, Фотография и време, Художествена критика и рецензиране, Специализиран софтуер за обработка на фотоизображения. Г. Гатев е визуален артист, културолог и куратор. Работи в областта на живописта, фотографията, видеото и инсталацията.

В работите си авторът изследва стереотипите на човешките възприятия и усещания, често свързвани или провокирани от предварително установени социални, културни, политически или етнически норми. Разглеждайки този проблем от различен ъгъл през оптичната илюзия и относителността на мястото, Генади Гатев поставя под въпрос коректността на тази установена нормативност и кара зрителя да преосмисли нейното влияние. Авторът търси вътрешната опозиция между ежедневните действия и предварително установените обществени парадигми. Той анализира универсалните постулати, наложени в съвременния глобален свят, които често създават трудно преодолими напрежения. В същото време индивидът трябва да живее, приемайки „коректната“ некоректност на тези норми и правила, без да се съмнява в тяхната същност и функции, или е принуден да се изправи пред пълна маргинализация.

Генади Гатев изследва и ефектите на времето върху места и ситуации, които имат както универсален, така и личен резонанс. Той комбинира живопис, текст, фотография и рисунка, създавайки визуални трансформации, като адресира както зрението, така и вярата в „механиката“ на наблюдението и навиците на възприятието. За автора са от значение въпросите, свързани с наблюдението – насочване на вниманието на зрителя към това, което вижда, и неговото изгубване в представата, че е наясно с това, което гледа. Това е умишлено разтваряне на изображението, деконструиране на визуалното представяне с цел изследване на границите на наблюдението и възприятието.

Scroll to Top