https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1389039
https://doi.org/10.60056/Lit.2025.35.11–36
Катерина Гаджева
Статията разглежда появата на приказката „Красавицата и Звярът“ във Франция и предизвикателствата, с които трябва да се справят художниците илюстратори. Вниманието е фокусирано върху първите преводи на приказката на български език, както и върху някои наши издания от ХХ в., в които текстът е придружен от изображения. Макар днес да се чете предимно на децата, историята за момичето, което се влюбва в чудовище, е създадена за вече порасналите момичета, които са на прага на женствеността. Илюстрациите внасят допълнителни смислови акценти, обогатяват текста и го насочват към съответната аудитория. Между Красавицата и Звяра може да има свенливост, романтика, страст и сексуално привличане – тези подробности не са описани с думи, но е възможно да бъдат добавени от художниците. Текстът разглежда част от българските опити в областта на илюстрацията, като поставя въпроса доколко смели и новаторски са те.
Ключови думи: Габриел-Сюзан Барбо дьо Вилньов, Жан-Мари Льопренс дьо Бомон, Сергей Аксаков, френски приказки, руски приказки, световна илюстрация, българска илюстрация
За автора: Катерина Гаджева е доцент в Института за изследване на изкуствата, Българска академия на науките, и преподавател в Нов български университет. Интересите ѝ са в областта на историята и теорията на фотографията и илюстрацията на книги за деца. Има редица публикации в международни и български списания. През 2012 г. публикува монографията „Между желаното и действителното. Фотографските илюстрации в българските периодични издания 1948–1956“, а през 2023 г. – „От текста към образа. Културологични и художествени аспекти на четири приказки от Шарл Перо и Братя Грим през втората половина на ХХ век“.
