https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.136-153
https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306312
Вестникарство и роман – Петър Завоев, „Кривата круша“
Алберт Бенбасат
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България
albert_benbasat@abv.bg
Масовата книга в България, следвайки чуждестранния издателски модел, тръгва от вестникарския подлистник – т.нар. роман-фейлетон, както и брошурния роман с продължение. В началото тези евтини сензационни четива са само преводни, като основна роля в тяхното издаване и разпространение играят самите вестници. В края на XIX и началото на XX в. всекидневният български печат разчита изключително много на сензацията, на „жълтата“ журналистика, която прилага същия „романов“ подход. Един от най-изявените нейни представители е Петър Завоев, който е и автор на първия оригинален български сензационен роман „Кривата круша“ (1908), излизал първоначално на подлистници, а по- късно и като отделна книга. Именно този роман е обект на разглеждане в настоящата статия, която анализира проблемно-тематичната насоченост, сюжета, героите и изобразителните средства на автора. В „Кривата круша“ се проследява разпадането, трагедията на патриархалното семейство в перода на т.нар. първоначално натрупване на капитала. Тази социално- битова проблематика е широко разпространена в тогавашната българска литература, но Петър Завоев подхожда към нея с мелодраматизъм, който е отявлено натуралистичен – разпадът на богатото семейство става не по силата на социални и битийни обстоятелства, а по волята на биологични инстинкти, патологични отклонения, кръвосмешение и пр. Авторът разчита на сензационните обрати, на заплитането на интимната интрига, на пикантността, съчетана с еротизъм и – малко или повече – на предизвестената драматично-трагедийна развръзка.
Ключови думи: роман-подлистник, сензационен роман, масова книга, жълта преса, Петър Завоев
За цитиране: Бенбасат, А. Вестникарство и роман – Петър Завоев, „Кривата круша“. // Литературата, год. XVIII, 2024, № 33. София: УИ „Св. Климент Охридски“. (Benbassat, A. Vestnikarstvo i roman – Petar Za- voev, „Krivata krusha“. // Literaturata, god. XVIII, 2024, № 33. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.)
За автора: Алберт Бенбасат (р. 1950) e литературен историк, критик, книговед, публицист и издател; професор, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на 15 книги, сред които „Еротиката у Кирил Христов“ (1995), „Българската еротиада“ (1997), „Литературни приклю- чения“ (2000), „Книгата като тяло и като дух“ (2004), „Европеецът“ Бай Ганю и светлият мит за Щастливеца“ (2005), „Печатни пространства и бели полета“ (2010), „Банкноти и мечти между кориците. Масова книга и масово книгоиздаване“ (2011), „Алиса в дигиталния свят. По въпроса за книгата през ХХІ век“ (2013), „Лъженауката за книгата“ (2014), „Изгубе- ни вещи“ (разкази) (2020), „Когато големите станат малки“ (роман) (2023). Публикувал e редица студии, статии, публицистика, разкази и рецензии в пресата и литературните издания. Редактор и издател на сп. „Критика“ и Библиотека „Критика“, редактор и съставител на множество книги.
