https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.255-327
https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306322
Високотиражни романи – практики на озаглавяване, картография на желанието, визии за социалността
Инна Пелева
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България
peleva@uni-plovdiv.bg
В студията са разгледани повече от 100 заглавия на съвременни „дамски четива“, преведени на български; в речниковия репертоар на тези загла- вия са разпознати опорните понятия, около които в изследваната текстова зона се строят сюжети и фикционално времепространство. Коментира се как днешните наративи, фокусирани върху любовна история, представят проблемите, свързани със собствеността, и как покрай книжарницата (топос, функционализиран настойчиво в актуалните популярни повество- вания, събиращ търговията и духовността) – и покрай разказа за библио- теката – жанровото поле се оказва експлоатирано, „употребено“ от друг тип сегашни литературни текстове. Обръща се внимание също на особена тематична линия („история с прислужница“) в съвременния западен кри- минален роман, за да се илюстрира тезата за колаборацията между разно- видностите на популярното четиво (любовен роман, криминален роман) при моделирането на общественото съзнание.
Ключови думи: заглавие, любовни романи, криминални романи, романи за Втората световна война, литература и социален критицизъм, четене и терапия
За цитиране: Пелева, И. Високотиражни романи – практики на озаглавя- ване, картография на желанието, визии за социалността. // Литература- та, год. XVIII, 2024, № 33. София: УИ „Св. Климент Охридски“. (Peleva, I. Visokotirazhni romani – praktiki na ozaglavyavane, kartografia na zhelanieto, vizii za sotsialnostta. // Literaturata, god. XVIII, 2024, № 33. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.)
За автора: Проф. дфн Инна Пелева преподава българска култура и ли- тература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Изследва- нията ѝ са фокусирани върху явления и процеси в българското културно пространство в неговата историческа и политическа изменчивост от Па- исий до наши дни. Автор е на книгите „Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература“ (1994), „Идеологът на нацията. Думи за Вазов“ (1994), „Ботев. Тялото на на- ционализма“ (1998, 2015), „Възраждания“ (1999), „Места от Конспекта“ (2000), „Алеко Константинов. Биография на четенето“ (2002), „Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга“ (2004), „Деца на по-малки богове“ (2012), „Георги Марков. Снимки с познати“ (2017), „През това време“ (2020).
