Епистемичният релативизъм от перспективата на един белетрист и на един физик

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.154-191

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306313

 

Епистемичният релативизъм от перспективата на един белетрист и на един физик

Юлияна Стоянова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България

julianastoyanova@yahoo.com

 

Статията разглежда две пародии на научни трудове – написани съответно в началото и в края на миналия век. Първата пародия, озаглавена „Бе- лежки за трактат по кокотология“, е допълнение към романа на Мигел де Унамуно „Любов и педагогика“ и пародира догматизма, схоластиката и тесногръдието на позитивизма. Вторият пародиен труд, статията „Престъпване на границите: към една трансформативна херменевтика“, чийто автор е известният физик и математик Алън Сокъл, е насочен срещу т.нар. епистемичен релативизъм, според който модерната наука не е нищо пове- че от „мит“, „разказ“ или „социална конструкция“. Въпреки различията в пародийния стил – белетристичен при Унамуно и следващ привидната строгост на точните науки при Сокъл – пародиите на двамата автори имат за цел да утвърдят свободата на изследователя от доминиращите идеоло- гии и властови отношения на културата, която го е създала.

Ключови думи: пародия на научно съчинение, Мигел де Унамуно, Алън Сокъл, епистемичен релативизъм, аферата Сокъл, „Бележки за трактат по кокотология“

 

За цитиране: Стоянова, Ю. Епистемичният релативизъм от перспектива- та на един новелист и на един физик. // Литературата, год. XVIII, 2024, № 33. София: УИ „Св. Климент Охридски“. (Stoyanova, Yu. Epistepichniyat relativizam ot perspektivata na edin beletrist i edin fizik. // Literaturata, god. XVIII, 2024, № 33. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.)

 

За автора: Юлияна Стоянова (доктор на филологиеските науки, професор емеритус) преподава във Факултета по славянски филологии от 1984 г. До 2018 г. е ръководител на магистърската програма „Трансгра- нична българистика“, където чете авторски курс „Теоретични проблеми при овладяването на втори/чужд език“. Участва също с авторски курсове („Текст и контекст“ и „Семиотика на страха“) в магистърските програми „Литературата – творческо писане“ и „Интерпретативна антропология“. Автор е на над 200 публикации, от които 7 самостоятелни и 8 колективни монографии, студии и статии в научни списания и сборници у нас и в чужбина, публикувани рецензии, предговори, съставителство и др. Из- следванията ѝ обхващат широк кръг проблеми на психолингвистиката, съвременния български език, често в съпоставка с други езици, въпроси на лингвистичната прагматика, анализи на литературни творби от гледна точка на изразената в тях психологическа перспектива, дълбиннопсихоло- гически тълкувания на фолклорни и авторски текстове, овладяване и учене на втори език и т.н. Ето заглавията на последните ѝ монографии: „Eрос и Агапе. Литературни превъплъщения“ (2018), „Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието“ (2021), „Едно дете разказва (детският път към литературното творчество)“ (2023), „Романите на Димитър Димов: философско-психологически прочит“ (в съавторство със Светлана Стойчева, 2023).

Scroll to Top