https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.349-375
https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306326
Съвременната литературна вещица: Наблюдения върху медийни, попкултурни и литературни превъплъщения на вещерския образ от XXI в.
Преслава Пенева
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България
preslava_p10@abv.bg
Изследването има за цел да проследи развитието и трансформацията на образа на вещицата в българската литература на XXI в. Анализирайки съв- ременните репрезентации на архетипа на „вещицата“, изследването пра- ви съпоставки между съвременните интерпретации на вещицеподобните жени в българската литература и техните двойници от класическия лите- ратурен канон. Изследването откроява ключови прилики и разлики, като се фокусира върху персонажи от „Жетварят“ (1920) на Йордан Йовков,
„Преспанските камбани“ (1954) на Димитър Талев и „Корените“ (1967) на Васил Попов. За да се постигне това, изследването разглежда женски персонажи от съвременни популярни произведения, които се вписват в парадигмата на вещиците, като баба Жива от „Бабо, разкажи ми спомен“ (2016) и „Тъй рече баба Ега“ (2019) на Ивинела Самуилова; баба Стойка от „Жива“ (2022) и „Посветена“ (2023) на Ина Ясипова; Велика Нямата от поредицата на Галина Танева „Нямата рече“ (2022, 2023); Зевна и Жара от „Глина“ на Виктория Бешлийска (2020); и Ермена от историческата трилогия на Кирил Камбарев „Боилът от Панония“ (2013, 2017, 2020). Изследването проучва как тези герои се класифицират като „вещици“ и как традиционният образ на вещицата влияе върху изобразяването им. Освен това се анализира начинът, по който централните характеристики на литературната вещица – като връзката ѝ с фолклора, изолацията ѝ от социума и нейната антиженска същност – се проявяват в тези съвременни фигури. Сравнявайки класическите и съвременните литературни вещици, това изследване хвърля светлина върху развиващата се роля на вещицата в българската литература, разкривайки промени в културните възприятия за женственост, сила и другост.
Ключови думи: вещица, българска литература, популярна литература, езо- терика в литературата, езичество в литературата
За цитиране: Пенева, П. Съвременната литературна вещица: Наблюде- ния върху медийни, попкултурни и литературни превъплъщения на ве- щерския образ от XXI в. // Литературата, год. XVIII, № 33, 2024. Со- фия: УИ „Св. Климент Охридски“. (Peneva, Р. Savremennata literaturna veshtitsa: Nablyudenia varhu mediyni, popkulturni i literaturni prevaplashtenia na veshterskia obraz ot XXI v. // Literaturata, god. XVIII, № 33, 2024. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.)
За автора: Преслава Пенева е филолог по образование – през 2023 г. за- вършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, а през 2024 г. придобива магистърска степен по литературознание. Автор е на няколко публикации в различни научни издания, посветени на многообразни сфе- ри – литературознание, лингвистика, антропология. Участва в научния проект SUMMIT „Литературната история през XXI век: глобални модели и български практики“ към Софийския университет. Интересите ѝ са в областта на българската литература, сравнителното литературознание и отношенията между литература, история и идеологии.
