https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306303
https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.79-117
Фотография и литература. Из литературните периферии
Пламен Шуликов
Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, България
pshulikov@abv.bg
Функционалното единство на медийната среда в началото на ХХ век поражда корекции в институционалните полета на културата, които иначе живеят в реално сътрудничество. Особено флуидна е картината на прос- транните територии на масовата култура. Настоящият текст разглежда гранични „нарушения“ между литература и фотография, които се проявяват чрез обмен на ценностни и стилови представи, утаени в общо- употребими клишета. Как взаимодействат помежду си литературните и фотографските представи за реализъм на изображението? Успяват ли да поемат в автономни жизнени посоки? Тук нарочно подбираме паралите- ратурни употреби, предприети и от значими български творци (Вазов, Чудомир), и от безизвестни поръчкови поети или рекламисти, от фото- графи и репортери. Фиксираме се върху битието на словесни и визуални жанрове, които обитават териториите на естетическата периферия: шарж, драска, шарка, скица, фотопортрет, очерк.
Ключови думи: шарж, драска, шарка, скица, фотопортрет, дагеротип, па- норама, очерк, фотография, литературна периферия, паралитература
За цитиране: Шуликов, Пл. Фотография и литература. Из литературните периферии. // Литературата, год. XVIII, 2024, № 33. София: УИ „Св. Климент Охридски“. (Shulikov, Pl. Fotografia i literatura. Ot literaturnite peri- ferii. // Literaturata, god. XVIII, 2024, № 33. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.)
За автора: Пламен Шуликов е професор по журналистика в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“. Възпитаник на Московския университет, където през 1989 година защитава дисертация по теория на литературата. Работил е с имена като Поспелов, Мелетински, Гаспаров, П. Николаев и др. Занимавал се е с Руска класическа литература, препо- давал е по Методика на литературното обучение, чел е лекции по Исто- рия на българската литература и култура на ХХ век. Хабилитациите му са посветени на теми като: Реторика, класическа и фотографска ретори- ка, теория и история на рекламата, теория и история на фотографията. Бил е лектор в Университета Нишанташъ – Истанбул, Турция. Научните и професионалните му интереси се простират и в теми като: кино и визуални изкуства, теория на литературата, медиазнание, публицистика, жанрология, творческо писане, фотографски практикум, историята на из- куството. Има издадени общо 9 научни книги и една самостоятелна сти- хосбирка. Сред тях са заглавия като: „Изкуство и реклама. Промишлен канон и културен брандинг. Формиране на родния nobrow през 20-те и 30-те години на ХХ век.“ Варна, Словесност, 2011 (монография), 347 с. „Σήματ αναγνóντος Разпознаване, познание, медии“, Шумен, УИ, 310 с. „Паралитературата. Текстология, социология, медиатори.“ (Монография в съавт. с Е. Борисова, Я. Милчаков), Фабер, В. Търново, 2009, 307 с. „Удивителната фотография“ и нейният удивителен XIX век. Теоретиче- ски рефлексии върху фотография“, Фабер, Велико Търново, 2016, 182 с. Има 12 самостоятелни и колективни фотоизложби. Постоянен член на редакционни колегии на изданията: Серия „Обществени комуникации“, изд. на КЖМК, ФХH, ШУ, от 2011 (реферирано в СЕОЛ); Редколегията на Онлайн списание: Newmedia XXI s / Медиите на XXI век. Онлайн издание за изследвания, анализи, критика. Член е на Publication Integrity & Ethics. Постоянен член на международното жури по фотография на Фондация ФОДАР: PHODAR, 12 National Contest, https://www.phodar.net/.
