Изисквания към материалите за публикация

ИЗИСКВАНИЯ КЪМ МАТЕРИАЛИТЕ ЗА ПУБЛИКАЦИЯ В

СП. „ЛИТЕРАТУРАТА“

 

 

Процесът по независимо двойно сляпо, анонимно рецензиране следва стъпките:

 

  • Статията се изпраща на двама рецензенти за оценяване, които са избрани от редакторите, съгласно следните изисквания: предимно хабилитирани учени; учени с присъствие в международен контекст; учени, които се съгласяват да спазват правилата за независимо оценяване чрез двойно сляпо, анонимно рецензиране, гарантирани и от Scholar One System.
  • Рецензентите оценяват компетентно и безпристрастно текста, като открояват приносите му. Препоръчват го за публикуване или за отхвърляне. Рецензентите могат да препоръчат и даден текст да се публикува след нанасяне на съответните корекции.
  • При една отрицателна и една положителна рецензия крайното решение за публикуването на материалите се взима от редакционната колегия. Статия, която не е препоръчана за публикуване от двама рецензенти, не се приема за повторно разглеждане.
  • За трудове, претърпели корекции, рецензентите се информират за качеството на редактирания текст в Scholar One System.
  • Авторите получават по електронната си поща уведомления за решенията на рецензентите.
  • Процесът по рецензирането отнема максимум един месец.

 

Авторско право

 

Авторите трябва да се регистрират в системата ScholarOne или да изпращат статиите си в електронен вид на електронния адрес на редакцията: literaturata.bg@gmail.com или на електронния адрес доц. д-р Ноеми Стоичкова, член на редакционната колегия – nasivanova@abv.bg:

  • Текстовете, предлагани за сп.„Литературата“, се проверяват за авторска оригиналност през StrikePlagiarism.com plugin, част от електронната система за обучение на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, и се оценяват спрямо критериите на системата.
  • Статиите, публикувани в изданието, са отговорност на автора. Той има право да отхвърли или приеме подборно препоръките на рецензентите. Текстовете трябва да се отпечатват за първи път в списанието. Издателят не носи отговорност за последващо използване на труда.
  • Ако се препечатва статия от някой брой на списанието, това трябва изрично да е указано и да е получено съгласието на „Литературата“.
  • Списанието не изисква такса за публикуване и не заплаща хонорари за публикуване, с изключение на преводите.
  • Всеки автор има право на една авторска бройка.
  • Авторът подписва Декларация при одобрение за публикуване в списанието.

 

Технически изисквания към текстовете

 

Редакционният екип на сп. „Литературата“ съгласно международно възприетите изисквания за обработка и публикуване на научните изследвания за реферирането и индексирането им Ви уведомява за техническите изисквания към текстовете, предложени за публикуване в изданието на Факултета по славянски филологии.

  1. Работи се на 12 n Times New Roman.
  2. Обемът на статиите е до 25 страници и 45 000 знака (заедно с интервалите), а на рецензиите – до 5 страници и 9000 знака. В някои случаи (при висока научна значимост и евристичност) обемът може да бъде увеличен.
  3. Към материалите на ръкописа с библиографията се включва още и следата информация за авторите и техния текст:

– заглавие на статията: на български и на английски език до 20 думи;

– имена на автора/авторите: на български и на английски език;

– афилиация + страна на български и на английски език;

– електронна поща;

– резюме на български и на английски език – до 150 думи. Резюмето е основният източник на информация в националните и чуждестранните информационни системи и бази данни, индексиращи списанието. То може да бъде публикувано самостоятелно и затова трябва да бъде ясно и информативно. Трябва да представя накратко темата на изследването, обема на използваните данни, основните констатации и заключения. Трябва да се използват пълни изречения, да се избягват сложни конструкции и да не съдържа цитати;

  • ключови думи (или фрази, които носят основната семантична натовареност в текста и имат международни аналози) на български и на английски език – от 3 до 10 думи или фрази;
  • цитиране на български по модела:

За цитиране: Бенбасат, А. Вестникарство и роман – Петър Завоев, „Кривата круша“. // Литературата, год. XVIII, 2024, № 33. София: УИ „Св. Климент Охридски“. (Benbassat, A. Vestnikarstvo i roman – Petar Zavoev, „Krivata krusha“. // Literaturata, god. XVIII, 2024, № 33. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.)

  • цитиране на английски език по модела:

For citation: Benbassat, A. Journalism and Novel – Petar Zavoev, “The Crooked Pear”. // The Literature, Year XVIII, 2024, Issue 33. Sofia: Univerisity Press “St. Kliment Ohridski”. (In Bulgarian)

– кратко (творческобиографично) представяне на автора по модела: научен статус, интереси, публикации – на български и на английски език (в рамките на 1100 знака).

  1.  При подчертаване на отделни елементи в текста се използва само курсив (Italic). Болд се използва само в заглавията.
  2. Библиографският списък се оформя под надслов „Цитирана литература“, която включва само цитирани заглавия. Те се подреждат по азбучен ред, като се отделят единиците на кирилица и на латиница: ако студията е на кирилица, първо се изписват заглавията на кирилица и с транслитерация, а след това тези на латиница и др. Ако студията е на език, който си служи с латинската азбука, най-напред се изписват заглавията с латински букви, а след това – с кирилски.
  3. Цитиранията имат следния синтаксис:

– фамилно име на автора, последвано от запетая и интервал;

– съкратеното инициално лично име на автора, следвано от точка и интервал след нея;

– заглавието на статията или монографията, която се изписва с прав шрифт (Normal), последвана от точка и интервал след нея;

– при цитиране на сборници следват: дълго тире, предлогът „В“, след който се поставят двоеточие и интервал. При заглавията на латиница се използва предлогът “In”, независимо от езика на съответното заглавие;

– следват имената на съставителите или редакторите, изписани по същия начин като при автора на статия или на монографията;

– след тях се изписва в курсив (Italic) заглавието на сборника, последвано от точка и интервал;

– поредносттта е на града или на страната, в който е издадена библиографската единица, изписан с цяло име и последван от двоеточие;

– издателството, без кавички и последвано от запетая;

– при цитиране на сборник накрая се посочват началната и крайната страница на статията в него. Страниците са разделени с голямо тире без интервал и накрая се поставя точка;

– при цитиране от периодично издание след заглавието на статията се поставят //, последвани от интервал. След това се посочва заглавието на периодичното издание, последвано от запетайка и интервал, годината на издаването (без годишнината), следва запетая и интервал, а след тях знакът № и цифрата на броя. След него се поставят запетайка и интервал, а след тях – началната и крайната страница на цитираната статия (по вече описания начин в предходния пункт);

– в цитираната библиография на кирилица след библиографското описание в скоби се дава транслитерация на това библиографско описание;

– цитирането вътре в текста на автори на латиница е в скоби с фамилията, годината и (ако има) посочване на страница на цитирания автор: (Popov 1984: 234);

– цитирането вътре в текста на автори на кирилица е в скоби с фамилията – на кирилица и транслитерирана – плюс годината и (ако има) страница: (Попов/Popov 1984: 234);

– всеки автор транслитерира цитираната си литература, която е на кирилица.

За транслитериране на източниците на български език може да ползвате: Словоред

За транслитериране на източниците на руски език може да ползвате: Русский транслит

Напомняме, че индексаторите държат цитиранията да са предимно от последните 5 години, което е знак за научната осведоменост на автора в актуалната ситуация, както и че е добре да се избягват самоцитиранията, които деформират статистиките в платформата. При позоваване на собствени предходни изследвания използвайте бележки под линия.

  1. Рецензиите трябва да имат заглавие и да посочват пълните библиографски данни за рецензираната книга. Те се подчиняват на всички горепосочени изисквания при представяне на информация за техния автор и при цитиране.
  2. При включване на илюстрации (фигури, снимки), те се номерират според първото им споменаване в текста, снабдяват се със заглавия (на езика, на който е написана статията) и се предоставят като отделни растерни файлове (във формат .tif, .jpg). Растерните формати (фигури и снимки) трябва да имат разделителна способност най-малко 300 dpi. В текста на статията се посочва мястото на илюстрацията, като препратките трябва да бъдат подредени: фиг. 1, фиг. 2, фиг. 3 и т.н.
  3. Поради необходимостта да се спазва регулярност на излизане на списанието – два пъти годишно (през м. юни/юли и през м. ноември/декември), обръщаме особено внимание за стриктното спазване на сроковете за предаване на материалите – най-късно три месеца след тяхната поръчаност.
  4. Сп. „Литературата“ публикува само текстове, които са писани специално за съответния тематичен брой или най-малкото – настоящата публикация е първата им печатна. Редколегията не носи отговорност за последващо използване на труда. Авторът на текста отговаря за оригиналността му.

 

Благодарим за коректността и разбирането, които са в интерес на филологическата ни гилдия.

Започнете да пишете и натиснете enter за търсене

Scroll to Top