https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346200
https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.110-129
За въображението и рефлексията на природата: перспективи за екокритиката
Божана Филипова
Текстът предлага ракурс към отношението между изкуство и природа през хипотезата за творческото въображение и рефлексивната потенция на природата. Този ракурс се конструира през пресечни точки на тези на Кант от „Критика на чистия разум“, „Критика на способността на съждение“, на Гьоте, който разглежда Кантовите философски тези през призмата на собствената си творческа практика и през философски идеи на Шелинг. Целта е да се покаже близостта на позициите у тримата чрез фокус върху идеи за динамичното отношение между изкуство и природа. Текстът се фокусира върху (не)възможното решение на третата антиномия на разума у Кант, а у Гьоте – върху отношението между метаморфозата на природата и въображението, идеята за съревнование с природата и трансформацията на природата, а у Шелинг – върху надграждане на идеите на двамата. Рисковото предложение, което ще се опитаме да защитим тук, е възможността да мислим самата природа като въобразяващата и мислеща инстанция, като творяща свръхсубективност, която надхвърля субекта, индивида, но се разгръща като действаща потенция, като ставаща материя на екстензивно развитие на природни форми, което въображението на твореца ще пресрещне, за да освободи, да изведе на ново ниво в произведението на изкуството.
Ключови думи: природа, субект, изкуство, философия, въображение
За автора: Божана Филипова е доктор по западноевропейска литература и главен асистент към секция „Сравнително литературознание“ в Института за литература при Българската академия на науките. Защитила е докторска дисертация на тема „Трансформации на понятията „нова митология“ и „фрагмент“ в романа „Одисей“ на Джеймс Джойс“. Работи в полето на компаративистиката и литературната теория, специализира в областта на Немския романтизъьм и европейския модернизъм. Отвъд литературознанието, научните ѝ интереси са свързани със съвременната философия.
On Imagination and Reflexivity in Nature: Perspectives for Ecocriticism
Bozhana Filipova
The text explores the relations between art and nature through the hypothesis for imagination and reflexive potentiality of nature. This hypothesis is constructed on the basis of contaminations between ideas on nature and freedom, developed by Immanuel Kant in “Critique of Pure Reason” and “Critique of Judgment”, by Goethe, who appears to reflect on Kantian philosophy through the prism of his own creative practice and by Schelling. The aim here is to show the complementarity of their positions by focusing on the ideas on the dynamic relation between art and nature. More precisely, the text focuses on the (im)possible solution of the third antinomy of Kant, on the relation between metamorphosis of nature and imagination and the idea of a competition with nature in Geothe’s work and on the solutions, which Schelling presents to meet his predecessors’ challenges. The proposal here is to think nature itself as imaginative, as a creative supersubjectivity, which surpasses the subject, the individual, but which progresses as an active potentiality, as matter in a state of constant becoming and creation of natural forms, which the imagination of the artist meets in order to liberate, to co-create with on the plane of art.
Keywords: nature; subject; art; philosophy; imagination
About the author: Bozhana Filipova is а PhD in west european literature and а senior assistant in the Department for comparative literature in the Institute for Literature in the Bulgaria Academy of Sciences. Her doctoral thesis deals with the transformations of the German romantic concepts of „new mythology“ and „fragment“ in James Joyce’s „Ulysses“, She works in the fields of comparative literature and theory of literature and specialises in German romanticism and European modernism. Beyond literature, her scholarly interests gravitate towards contemporary philosophy.
