https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.388-404
https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306330
Постфеминизъм с таблоидни черти
Албена Вачева
Югозападен университет „Неофит Рилски“, България
bnv@abv.bg
Статията анализира четири български романа, написани от жени – „Три- умфът на кучките“ (2016), „Триумфът на кучките. Продължението“ (2021) на Венета Райкова, „За една нощ“ (2017) на Луси Елеазар и „Йога, любов и др. митове“ (2024) на Виктория Пенкова. Жанрът на романите е популя- рен като chick-lit, но самият жанр и този вид литература не са изследвани в българското литературознание. Това е причината анализът да се фокусира върху някои характеристики на chick-lit и да потърси отговори на въпроса как този тип литература отразява или оспорва основните концепции на феминизма в условията на глобалния пазар. Българските chick-lit романи споделят определени световни тенденции, но имат и някои основни раз- лики спрямо тях. Едно от нещата, които най-лесно могат да бъдат забе- лязани, е провалът между традиционните визии за ролите на половете и усилията на жените за еманципация. Четирите текста показват, че героите са по-скоро изградени като холограми, отразяващи основните традицион- ни възгледи за пола и идентичността в обществото. Тези възгледи пре- потвърждават своята валидност в публичното пространство с помощта на посткомунистическата преса (бавно променяща лицето си от новинарско към таблоидно през десетилетието между 1990 г. и 2000 г.).
Ключови думи: чиклит, постфеминизъм, романи, таблоиди, полово-родови стереотипи
За цитиране: Вачева, А. Постфеминизъм с таблоидни черти. // Литера- турата, год. XVIII, 2024, № 33. София: УИ „Св. Климент Охридски“. (Vacheva, A. Postfeminizam s tabloidni cherti. // Literaturata, god. XVIII, 2024, № 33. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.)
За автора: Албена Вачева е професор по съвременна българска литера- тура в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград. Авторка е на проекта „Рефлексиите на модерността в българската литература и култура“; на монографиите „Под знака на модерността“ (2002), „В пери- ферията на канона. Българските писателки през първата половина на ХХ век“ (2013), „Очеркът в модерната българска литература“ (2014) и „Со- циализмът: памет и разказ“ (2017). Съавтор е на книгата „Фигури на пре- хода в България“ (2024), редактор и съставител на сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век „Жената – грешната и святата“ (2013) и на поредицата „Култура и критика“ в 4 тома съвместно с Г. Чобанов и Й. Ефтимов (2003–2006).
