Други

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434601 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.432-444   Романът „Томление“ на Владислав Тиков – философия на любовното страдание и любовта Милена Гърдева milenamit@gmail.com   В романа на Владислав Тиков любовното страдание е представено чрез фикционалния образ на Томлението, разглеждано като онтологична категория. Поколенческите поуки от любовния опит на героите се отгласят полифонично в синестетичното описание на Любовта, като превръщат творбата в панорамна „антология“ на любовното чувство. Постмодерните елементи, интегрирани в наратива, проблематизират въпросите, свързани с непреходността на Вечното, и поставят романа в широк метатекстов и интертекстуален диалог с културологичното философско и литературно наследство. Ключови думи: екзистенциализъм, онтологична категория, трансцендентност, метафизика, любовно страдание, постмодернизъм   За […]

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434597 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.425-431   Човешкият живот между болката и призванието Кристина Йорданова Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България kristina_jordanova@abv.bg   Рецензията проследява разгръщането на идеята за съдбата в романа „Призвание“ на Бояна Николова през образите на главните героини Вихра и Тамара. Разгледано е как темата за пътя към себе си, разчетена класически през страданието и вътрешната борба, се превръща в огледална на постигането на универсална хармония в света. Анализира се как романът проблематизира структурата на социалната система, разглеждайки я като потискаща индивидуалността и налагаща модели на полезност, утвърждаващи наличните социални стереотипи. Анализът обръща внимание на стилистиката на романа и на кинематографичните

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434592 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.417-424   Отвъд детерминацията: литературни сюжети на разколебаната репрезентативност Борис Борисов Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България boris_b_2002@abv.bg   Рецензията представя книгата на Морис Фадел „Счупената рамка: Разколебаването на репрезентацията в литературата“. Авторът изследва категорията на репрезентацията от литературнотеоретическа и литературноисторическа перспектива. Избраният от Фадел подход е интердисциплинарен, обединяващ ключови автори и произведения от българската и от световната литература, в чиито прецизни и приносни тълкувателни механизми умело се вплитат концепции от западните литературни теории. Подборът на анализираните текстове е направен въз основа на отношението на съответното произведение и/или на неговия автор към езика и конструирането на смисъла, към потенциалите

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434590 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.402-416   Между смъртта и безсмъртието: „Смърт в Брунате“ и механизмите на митологизацията Преслава Пенева Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България preslava_p10@abv.bg   Настоящият текст е рецензия върху най-новото изследване на Емил Димитров – „Смърт в Брунате“: монография, посветена на механизмите при митологизацията на Пенчо-Славейковата смърт и превръщането ѝ в ключов елемент от културно-историческата фигура на поета. Анализът акцентира върху методологическата рамка на изследването, окачествена от самия автор като „включващо литературознание“ – метод, който не отхвърля биографичната съдба на твореца като ключ за интерпретация на неговото творчество и културно присъствие. Особено внимание се отделя на богатата документална база на

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434587 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.393-401   Енциклопедично по стойност издание с усет към детайла или българският театър в исторически контекст Ориета Антова Член на Съюза на българските филмови дейци etiantova@abv.bg   Опит за синтез на ценен научен труд, проследяващ историята на българския театър от неговото създаване до съвременните му проявления. Ключови думи: български театър, история, анализ, модерен поглед, теоретичен модел   За цитиране: Антова, О. Енциклопедично по стойност издание с усет към детайла или българският театър в исторически контекст. // Литературата, год. XX, 2026, кн. 36. София, УИ „Св. Климент Охридски“. (Antova, O. Entsiklopedichno po stoynost izdanie s uset kam detayla ili balgarskiyat

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434585 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.384-392   За границите на литературата Весела Бозова Софийски университет ,,Св. Климент Охридски“, България vvbozova@abv.bg   Рецензията представя изследванията на Клео Протохристова ,,Вдъхновения и дни. Съпоставителни догадки и проучвания“. Книгата има характер на сравнително литературознание и проследява различни връзки на литературата с други сфери на хуманитаристиката като музика, кино и визуални изкуства. Във фокуса попадат също взаимодействията на литературата с идеологически конструкти и културни конвенции. Изследванията имат значителен научен принос, те са фактологично-информативни, анализационни и изследователски задълбочени, а също така откриват нови хоризонти за бъдещи изследвания. Ключови думи: съпоставителни изследвания, литература и музика, литература и кино, литература и визуални

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434582 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.362-383   Българският постмодернизъм през призмата на литературната критика Паоло Ториджани Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, България ptorrigiani@gmail.com   Българският постмодернизъм е сложно явление, и тази сложност се проявява и в комплексната полифония от литературнокритически възгледи, които се стремят да уловят неговата същност, а понякога стигат дори до отричане на самото му съществуване. Статията откроява някои съществени белези и все още неразрешени въпроси на българската постмодерна литература, като се позовава на авторитетни критици и историци на литературата, някои от които са играли и значима роля като постмодерни творци. Сега, когато достигаме до времева дистанция, която вероятно вече

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434580 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.331-361   Големите езикови модели в Двора на чудесата: „Парижката Света Богородица“ и бъдещето на ИИ в правосъдието  Стоян Ставру Институт по философия и социология – Българска академия на науките, България stoyan.stavru@gmail.com   Статията разглежда възможността за използването на литературата като пространство за експериментиране с различни философски интерпретации, които биха могли да подпомогнат осмислянето и посрещането на предизвикателствата, отправяни от генеративните изкуствени модели днес към правораздаването. Основният фокус е насочен към романа „Парижката Света Богородица“ на Виктор Юго и включените в него съдебни сцени: квазисъдебната процедура срещу Пиер Гренгоар в Двора на чудесата; съдебният процес срещу Квазимодо, воден от

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434579 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.302-330   Литературни паралели и алюзии в музикалното творчество на съвременната поп изпълнителка Тейлър Суифт Анастасия Дилова Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България Adilova.su@gmail.com   Настоящото изследване се наема да проследи, но не и да изчерпа, литературните паралели и алюзии, които съвременната поп изпълнителка Тейлър Суифт преплита в текстовете на музикалното си творчество от самото си изгряване на музикалната сцена с албума “Taylor Swift” (2006) до последния си издаден албум – “The Tortured Poets Departament” (2024). Макар и да преминава през няколко жанрови разновидности в своята музикална еволюция и текстовете ѝ да претърпяват забележително поетическо развитие през годините, това,

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1434578 https://doi.org/10.60056/Lit.2026.36.290-301   Образът на съвременника в контекста на съвременния рок роман Весела Ганева Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България veselaganeva@uni-plovdiv.bg   Това изследване разглежда образа на съвременника в контекста на съвременния рок роман, като акцентира върху търсенето на връзки с родовата памет и адаптацията към дигиталната епоха. Анализират се концепциите за съвременност на Агамбен и Джеймисън, както и ролята на музиката като мост между минало, настояще и бъдеще. Разглеждат се примери от съвременни рок романи, където музикалните паузи и слушането на аналогова музика се превръщат в средство за осмисляне на идентичността и времето. Изследването разглежда как новият тип съзнание използва