Други

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.154-191 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306313   Епистемичният релативизъм от перспективата на един белетрист и на един физик Юлияна Стоянова Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България julianastoyanova@yahoo.com   Статията разглежда две пародии на научни трудове – написани съответно в началото и в края на миналия век. Първата пародия, озаглавена „Бе- лежки за трактат по кокотология“, е допълнение към романа на Мигел де Унамуно „Любов и педагогика“ и пародира догматизма, схоластиката и тесногръдието на позитивизма. Вторият пародиен труд, статията „Престъпване на границите: към една трансформативна херменевтика“, чийто автор е известният физик и математик Алън Сокъл, е насочен срещу т.нар. епистемичен релативизъм, според който модерната наука […]

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.192-215 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306315   Около един естраден шлагер на Мирей Башийо и за ирониите на Миряна Башева Евдокия Борисова Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, България evdokiyaborisova@abv.bg e.borisova@shu.bg   Статията коментира интересната и опасна игра на българската поезия с eзоповия език в края на 70-те, началото на 80-те години в лицето на Миряна Башева и двойното битие на лирическата творба и като музикален попшлагер. Проследява се съдбата на песента на „Щурците“ „Футуролог“ по стихове на Башева и се коментират маските на социалните утопии и естетическите иронии като послания и похвати. В крайна сметка се стига до извода, че лирическата творба, не без

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.216-239 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306317   Цитатите от масовата литература и култура и от модерната класика в експерименталното писане на Борис Априлов Мая Горчева УниБИТ, България, m.gorcheva@unibit.bg mayagorcheva@abv.bg   Прозата на Борис Априлов изгражда плътна цитатна мрежа от имена как- то от литературата, така от масовата култура. В късното му творчество като авторитет са заявени иконите на модерната литература, но цитатите идват от класиката или от модерната медийна култура. В изследването се проследяват различни конфигурации между „своето“ повествование и цитата като културен знак: упоменаване; пренаписване; съизмерване с авторитетния предходник. Цитатните стратегии се разглеждат по отноше- ние на естетическия проект за съотнасяне на високата

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.240-254 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306319   Игри с популярното Яница Радева Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, България yanitsa.radeva@gmail.com   Статията ще разгледа как механизмите, използвани от популярната ли- тература, се прилагат в романи, които само привидно приличат на по- пулярната литература. Обект на анализ ще бъдат романът на Владимир Полеганов и Александър Чобанов „Минало несвършено“, използващ кри- миналния жанр, и романът на А. Секулов „Корабът на сирените“, който играе с пародията и порнографията в киното. Ключови думи: криминален роман, полицейски роман, масова литерату- ра, популярна литература, психологически роман, пародия, порнография, сериал   За цитиране: Радева, Я. Игри с популярното. // Литературатата,

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.255-327 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306322   Високотиражни романи – практики на озаглавяване, картография на желанието, визии за социалността Инна Пелева Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, България peleva@uni-plovdiv.bg   В студията са разгледани повече от 100 заглавия на съвременни „дамски четива“, преведени на български; в речниковия репертоар на тези загла- вия са разпознати опорните понятия, около които в изследваната текстова зона се строят сюжети и фикционално времепространство. Коментира се как днешните наративи, фокусирани върху любовна история, представят проблемите, свързани със собствеността, и как покрай книжарницата (топос, функционализиран настойчиво в актуалните популярни повество- вания, събиращ търговията и духовността) – и покрай разказа за библио- теката –

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.328-348 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306324   Възхвала на мъжествеността: образи на мъжеството в популярната жанрова литература Полина Пенкова Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България pmpenkova@gmail.com   Изследването се занимава с репрезентациите на мъжествеността в българ- ската популярна жанрова литература. Мъжествеността е разгледана като конвенция, която търпи промени в различни културни, идеологически и социални контексти. Вниманието пада върху два сюжета на мъжественост- та, отговарящи на различни периоди от българската културноисторическа ситуация: епохите на Народна република България и Прехода. Комунисти- ческата представа за мъжа като символ на режима е изследвана през про- изведенията за Емил Боев на Богомил Райнов и романът „Нападателят“ на Атанас Мандаджиев.

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.349-375 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306326   Съвременната литературна вещица: Наблюдения върху медийни, попкултурни и литературни превъплъщения на вещерския образ от XXI в. Преслава Пенева Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България preslava_p10@abv.bg   Изследването има за цел да проследи развитието и трансформацията на образа на вещицата в българската литература на XXI в. Анализирайки съв- ременните репрезентации на архетипа на „вещицата“, изследването пра- ви съпоставки между съвременните интерпретации на вещицеподобните жени в българската литература и техните двойници от класическия лите- ратурен канон. Изследването откроява ключови прилики и разлики, като се фокусира върху персонажи от „Жетварят“ (1920) на Йордан Йовков, „Преспанските камбани“ (1954) на Димитър Талев

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.376-387 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306328   Романите „Глина“, „Сърце“, „Нишка“ – генератор на постмодерни и постфеминистични идеи в съвременната българска популярна литература Ориета Антова ЧПГСИМ „Акатамус-София“, България etiantova@abv.bg   Обект на настоящото изследване ще бъдат романите на Виктория Беш- лийска – „Глина“, „Сърце“, „Нишка“. Прави се опит да се открият в тях елементите на женската идентичност, която генерира постмодерни и постфеминистични идеи в съвременната българска популярна романис- тика. Същевременно се илюстрира и възможността за интегрирането на популярната литература с така наречената „висока“ литература. Ключови думи: роман, постфеминизъм, постмодернизъм, женска иден- тичност   За цитиране: Антова, О. Романите „Глина“, „Сърце“, „Нишка“ – генера- тор

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.388-404 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306330   Постфеминизъм с таблоидни черти Албена Вачева Югозападен университет „Неофит Рилски“, България bnv@abv.bg   Статията анализира четири български романа, написани от жени – „Три- умфът на кучките“ (2016), „Триумфът на кучките. Продължението“ (2021) на Венета Райкова, „За една нощ“ (2017) на Луси Елеазар и „Йога, любов и др. митове“ (2024) на Виктория Пенкова. Жанрът на романите е популя- рен като chick-lit, но самият жанр и този вид литература не са изследвани в българското литературознание. Това е причината анализът да се фокусира върху някои характеристики на chick-lit и да потърси отговори на въпроса как този тип литература отразява или

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.405-425 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306332   Георги Цанев за българската литература за деца. Популярност и свръхпродукция Александра Антонова Институт за литература – Българска академия на науките, България aantonova@ilit.bas.bg   Тема на настоящото изследване е статията на Георги Цанев „Литература за деца“, отпечатана в сп. „Изкуство и критика“ през 1939, която интерпрети- ра детската литература в ролята и функцията ѝ на популярна литература, с всички негативи на популярността, заплашваща да превърне творчеството в производство. Статията на Цанев поставя важния литературносоциологи- чески (литературноикономически) проблем за повишения пазарен стимул в българското детско книгоиздаване от края на 1930-те години, резултирал в „рекламни“ рецензии и свръхпродукция на творби