Други

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.426-441 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306334   Циганите в прозата и есеистиката на Дубравка Угрешич Людмила Миндова Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – Българска академия на науките, България lmindova@yahoo.co.uk   Статията разглежда малцинствената метафорика в прозата и есеистиката на Дубравка Угрешич и по-специално, появата и обогатяването на обра- за на циганския етнос в емигрантския период от нейното творчество. От„Американски речник“ (1993) до последните есеистични книги на автор- ката циганският образ е пряко свързан с автопрезентациите ѝ като писа- тел изгнаник, чиято истинската родина няма географски и етнически, а единствено естетически измерения. От друга страна, въпреки изявите ѝ, за Угрешич […]

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.442-449 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306335   Поглед към научнопопулярната литература и нейното влияние върху българската култура Стивън Генчев Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България stivun.genchev@abv.bg   В рамките на няколко страници този текст цели да представи състоянието на научнопопулярната литература в България, как тя се приема и върху кои полета от нея се акцентира. През призмата на няколко популярни кни- ги се разглежда въпросът за феномена на научнопопулярната литература и какви ценности хората търсят да задоволят чрез нея. Ключови думи: научнопопулярна литература, самопомощ, жанр, пулмоло- гия, фастинг, финансова грамотност   За цитиране: Генчев, Ст. Поглед върху научнопопулярната литература и нейното влияние над българската

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.450-466 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306338   Забравеният Добри Немиров. Грях и страсти в романа „Братя“ Румена Младенова Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България mladenovarumena@gmail.com   Изследването има за цел да разгледа някои от спецификите на писане на Добри Немиров – автор, останал в маргиналията на българската литерату- ра. На фокус е романът му „Братя“ (1927), в който се забелязват проблеми и теми, характерни за цялата белетристика на Немиров, но и актуални въпроси въобще за литературата от 20-те години на XX в. – проблемът за родно и чуждо, разпадът на семейно-родовата общност. В основата на „Братя“ стои темата за греха. Героите стават жертва на

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.467-482 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306339   Метаморфозата на Фрина в едноименната пиеса на Петър Славински Мария Караколева Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България maria.karakoleva8@abv.bg   Настоящата статия разглежда различните обществени проявления, през които преминава Фрина, героиня в едноименната пиеса на Петър Славин- ски. Те могат да бъдат видени като стадии в метаморфозата на силната личност, която, въпреки покварените условия, в които се озовава, успява да запази и възстанови стремежа си към духовно извисяване. Фрина е ви- дяна като селянка, която става обиграна хетера и пионка в политическите игри на корумпирани хора от висшето общество. Срещайки се с учени- ците на Аристотел, героинята дава

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.483-486 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306342   Между медицината и лингвистиката Амелия Личева Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България licheva@slav.uni-sofia.bg   Рецензията отбелязва появата у нас на едно важно изследване, посветено на връзките на медицината и лингвистиката, вгледано в езика на лекарите и развиващо полето на медицинската хуманитаристика. Ключови думи: медицина, пол, език, достъпност, пациенти За цитиране: Личева, А. Между медицината и лингвистиката. // Лите- ратурата, год. XVIII, 2024, № 33. София: УИ „Св. Климент Охридски“. (Licheva, A. Mezhdu meditsinata i lingvistikata. // Literaturata, god. XVIII, 2024, № 33. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“.)   За автора: Амелия Личева е професор по теория на

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.487-493 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306344   Емил Басат. Радостите и тегобите на българската бохемистика. Портрети на преводачи Емилия Македонска Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България emakedonska@mail.bg   С тази своя книга авторът Емил Басат прави опит да обхване образите на български преводачи от чешки език. В портрети анкети, проведени изцяло по интернет, той ни представя най-добрите български бохемисти, посве- тили живота си на преводаческото дело. Без претенции за изчерпателност книгата отразява и българо-чешките културни контакти. Според автора това е „книга – признание в любов към Чехия и чешката култура“ и се на- дява тя да предизвика интерес сред бохемистичната общност в България, а

https://doi.org/10.60056/Lit.2024.33.494-503 https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1306345   Световен ли е „Хагабула“?   Владислав Тиков Софийски университет „Св. Климент Охридски“, България vtikov@abv.bg   Текстът разглежда романа на Тодор П. Тодоров „Хагабула“ през призмата на две понятия за световна литература, конструирани съответно от Йохан Гьоте (в миналото), а в по-ново време – от Дейвид Дамрош. Използвайки техните концепции за световна литература като изходна точка за анализа си (изборът пада върху тях, защото са авторитетни), текстът опитва да отговори на въпроса „Световен ли е „Хагабула?“, или по-точно, има ли потенциал да се превърне в такъв, да влезе в световния канон? Ключови думи: световна литература, понятия, постмодернизъм, перспек-

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346222 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.364-393   Веждите на Одисей: песента на сирените и изкушенията в правото Стоян Ставру Статията изследва значението на митологичните сюжети, свързани с Одисей, Орфей и сирените, и тяхното възможно значение в сферата на философията нa правото. Анализира ce ролята на музиката в установяването и поддържането на реда, включително начините за разграничаване на шума от песента. Чрез съпоставката между „вързания“ естет Одисей (на Омир) и „невързания“ етик Ахав (на Мелвил) се прави опит да се представи вьзможният генеративен потенциал на литературата в света на юристите и особено в неговия епицентър, който безспорно е съдебната зала. Ключови думи: Одисей, сирени, Орфей,

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346240 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.493-499   Илия Волен – между любовта и литературата Марчела Миронова Текстът представлява рецензия на книгата „Между любовта и литературата. Писма до Н.“, която съдържа писма на Илия Волен, писани до неговата любима и съпруга Цонка Христова Волен. Предадени са накратко съдържанието на книгата и нейното структурно оформление, след което е предложена интерпретация на текста през призмата на епистоларния жанр и неговата функция при изграждането на по-обхватна представа както за историческата, така и за интимната действителност. Ключови думи: Илия Волен, Цонка Христова Волен, любовни писма, литература За автора: Марчела Миронова е докторант към катедра „Българска литepaтypa“ Софийския университет „Св.

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346239 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.484-492   За периферните пространства и отместващия се център Полина Пенкова Рецензията се фокусира върху сборника „Периферията: модуси на функциониране и начини на интерпретиране“, събрал докладите от научната конференшия, проведена на 14-15 ноември 2023 г в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Част от тематичния проект „Текстове от маргиналията: памет и употреби“, конференцията и сборникът отбелязват финала на петгодишен изследователски труд по проблема. Резултат от тези изследвания са разширеният взор към проблематиката на опозициите периферия-център, маргиналия-център и систематизиране на ясни представи за понятията периферност и маргиналия в контекста нa непрестанно развиващото се литературно поле. Ключови думи: периферия, център, маргиналия, литература