Други

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346236 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.478-483   Реконструкцията на класиката и предлаганият нов поглед към нея Марина Петрова Текстът представя книгата на Цветан Ракьовски – „ВG поезия – още нещо из кривините“. Рецензията съдържа кратко въведение към книгата и акцентира на нейното значение сред литературните изследвания. Главният фокус на книгата на Ракьовски е българската поезия от началото на XХ в. Ключови думи: българска литература, началото нa XX век, поезия Марина Петрова е завършила българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където учи и магистратура със специалност „Литературознание“. В момента е докторант по българска литература между двете световни войни и работи като учителка.   Reconstruction […]

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346234 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.459-477   Литературна(та) история на днешната литература между невъзможните възможности и възможните невъзможности Ноеми Стоичкова Текстът разглежда втория том „Българската литература през XXІ век (2000-2020)“, ситуирайки го през различията на литературноисторическия дискурс на Милена Кирова, но и отчитайки постоянните характеристики в историографските подходи на авторката. Изходната база за съпоставителността на диптиха е различната темпорална дистанция на авторката към литературните обекти – в първата част между 20 и 30 години, а във втората част. приблизително 10 – 12. Ключови думи: „Българската литература през XXІ век (2000-2020)“, различия и близости в историографските подходи на M. Кирова За автора: Доц. д-р Ноеми

  https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346229 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.425-458   Вестник „Литературен глас“: „орган на свободната мисъл“. Поглед към първата му годишнина Йоан Василев Селмичникът „Литературен глас“, редактиран от Димитър Б. Митов, е сред най-дълго просъществувалите периодични издания за междувоенния период в страната – от 1928 г. до 1944 г. Вестникьт е известен в своето време като политически неутрална, но обществено активна трибуна, от която са разглеждани различни социални, естетически и етически въпроси. Изданието се оказва физиономично за културната периодика на междувоенните години, тъй като става събирателен център за творци от различни поколения с разнородни художествени и политически възгледи. От друга страна, зад дългогодишния успех на

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346227 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.409-424   Мотивът за вграждането в „Зидари“ на Петко Тодоров и „Росенският камен мост“ на Ангел Каралийчев Стефани Велчева Настоящата статия разглежда фолклорния мотив за вграждането, в който зидар жертва своята любима, за да укрепи строяща се сграда, и как той е интерпретиран в литературата. Фокусът е върху две български произведения – драмата „Зидари“ на Петко Тодоров и разказа „Росенският камен мост“ на Ангел Каралийчев. Сравнението е спрямо няколко основни елемента на мотива: строежа, жертвата, начина на вграждане на пожертваната жена в сградата и греха на майстора, взел решението. Целта на текста е да проследи различията в интертекстуалния подход

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346224 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.394-408   Бит и битие в сборника на Ангел Каралийчев „Ръж“ Владимир Александров Текстът проследява прехода между битовите и битийните измерения в някои от най-представителните разкази от сборника на Ангел Каралийчев „Ръж“. Изследват се различните начини, по които това преливане се осъществява, като са изведени множество прозрения относно първоначалата на битието. Динамиката между бит и битие е видяна като определяща за повествователните и образните специфики на разказите. Героите в тях са изтръгнати от спокойния ритъм на своето ежедневие и при завръщането си в него са заредени с екзистенциални чувства, променящи светонагласата им изцяло. Анализьт разкрива как чрез прехода сборникът

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346216 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.350-363   Пътят към устойчивостта. История за трансформацията на една индустриална фирма и за един вдъхновяващ лидер Елка Василева Статията се насочва към трансформацията управлението на индустриалната фирма за килими “Interface” към устойчивост. Преди тридесетт. дини основателят на фирмата Рей Андерсън е провокиран от идеите на автора на книгата „Екологията на търговията“ — предприемачът и приро дозащитник Пол Хоукън. Случайно попаднала в ръцете на Главния изпълнителен директор на компанията, книгата променя виждането му за света, неговия живот и управлението на фирмата. Това го кара да открие че “Interface”, като типична фирма от времето на Първата индустриалн революция, има разрушителен

  https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346212 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.313-349   Защо мъжът е по-ужасяващ от мечката: Екокритически, феминистки и литературни размисли върху природата като „предпочитан звяр“ Преслава Пенева Настоящата статия изследва литературния мотив за природата като „предпочитания звяр“ през оптиката на екокритически и феминистки теории, поставяйки в диалог романите „Вой“ (2023) на Александър Скалд и „Непокорните“ (2023) на Емилия Харт. В центъра на анализа стои противопоставянето между природната жестокост – неизбежна, циклична и произтичаща от законите на оцеляването – и човешкото насилие, което е съзнателно, садистично и насочено към осъществяване на подчинение и доминация. Разглеждайки женското тяло като поле на социално-политическа битка и природата като пространство

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346211 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.297-312   Екомислене – контексти и прояви в български литературни творби от „Реката“ на Дико Фучеджиев до 20-те години на XXI век Яница Радева Статията анализира възникването на екологичното мислене в България, проследява ключови произведения от хуманитаристиката и хуложествената литература. Поставен е фокус на понятието „нравствена екология“, според което екологичното мислене е морално качество, разделящо хора- та в зависимост от отношението им към природата. В хода на анализа се представят примери от съвременната българска литература, обхващащи различни жанрове – поезия, разказ, роман (от Дико Фучеджиев, Елена Алексиева, Калоян Игнатовски, Пламен Антов и др.). Акцент е поставен върху водата като

  https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346209 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.277-296   Поредицата „ЕКО – Екологичен свят“: с любов и тревога за природата Калина Захова, Андрей Ташев Текстът предлага общ преглед на поредицата на издателство „Земиздат“ „ЕКО – Екологичен свят“ (1986-1990) от екокритическа гледна точка. Авторите правят сравнение на поредицата с класическите периодични издания, което показва, че тя може да се разглежда и като екокритически акцент B изследването e книгата нa Николай Хайтов „Бодливата роза“, видяна като умален модел на цялата поредица. В края на статията е включено приложение с библиографските данни на всички издания на „ЕКО – Екологичен свят““ в хронологичен ред. Ключови думи: екология, „ЕКО –

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346207 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.252-276   Годишните времена – накратко по една безкрайна тема Маргарита Серафимова Сезоните определят всяка форма на съществование. Със своите физически и културни особености те формират нашия житейски и емоционален климат. Свързани със студеното и топлото, мрака и светлината, цветовете и вкусовете – сезоните засягат всеки човек и са способни да проникнат във всяка творба – създавайки определена тоналност, дискретно послание, атмосфера, която влияе на сетивата и обогатява смисъла. Ключови думи: сезони, литература, атмосфера, време климатична памет За автора: Маргарита Серафимова (доцент, доктор на науките в Института зa литература на БАН) e автор на книги за епистоларното изкуство, за