Други

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346206 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.239-251   Светът на животните у Мария Донева – една нонсенсова сага Росица Чернокожева Текстът разглежда книгата на Мария Донева „Животните“ (2019). Изданието съдържа кратки разкази и стихове. В тях се опровергават, до голяма степен, битуващите характерни описания, клишета и устойчиви като идиоми изрази за животните. Мария Донева предлага един нов поглед към животинския свят, като амалгама от човешки и характерни за животните черти. Това е и обогатяващият детски поглед към животинския свят – нетрадиционен и нонсенсов. Ключови думи: животни, новаторство, нонсенс За автора. Росица Чернокожева e родена 1952 г. в Попово, израства в Ловеч и Севлиево. Завършва българска […]

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346204 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.218-238   Екокритика и надежда в картинните книги: „Щедрото дърво“ на Шел Силвърстийн и „Изгубената душа“ на Олга Токарчук и Йоанна Консехо Албена Варсано Статията разглежда екокритичния потенциал на картинните книги като интермодални произведения, способни да формират екологична осъзнатости надежда. Анализът се фокусира върху две емблематични творби – „Щедрото дърво“ на Шел Силвърстийн и „Изгубената душа“ на Олга Токарчуки Йоанна Консехо – анализирани чрез интердисциплинарен подход, съчетаващ екокритика, юнгианска психология и теория на визуалното възприятие. Изследването разкрива как взаимодействието между текст и илюстрации създава поле за множествени прочити, водейки читателя от дисоциация към единство. Първата книга е анализирана като

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346203 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.186-217   Екофеминистки перспективи и теми в избрани произведения на Олга Токарчук Кристина Годун Олга Токарчук, лауреат на Нобелова награда и една от най-ценените съвременни полски автори, е известна със своите хуманистични, феминистки и екологични позиции. Нейните произведения, включително „Карай плуга си през костите на мъртвите“, „Емпузиуон“ и избрани разкази от „Чудати разкази“, въплъщават теми за свързаността между жените, природата и животните. През екофеминистка перспектива тази статия разглежда как Токарчук критикува патриархалните системи и мисли върху екологичната разкривайки дълбоките социални и екологични последици в хармония, своите разкази. Ключови думи: екофеминизъм, права на животните, взаимосвързаност екологично съзнание 3а автора: Кристина

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346202 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.156-185   Американският природопис: Хенри Дейвид Торо и „зеленото мислене“ в литературата Албена Бакрачева Тази статия е съсредоточена върху най-интензивното и, респективно, най-продуктивното последно десетилетие от творческия/интелектуалния път на Хенри Дейвид Торо, когато екоакцентите в есеистиката, дневника н последните му две цялостни книги стават все по-явни. Разглеждайки основни късни есета като „Ходенето“, „Есенни багри“ и „Дивите ябълки“, както и късните книги „Кейп Код“ и „Мейнските гори“, статията проследява нюансите в зрялото и вече подчертано екоангажирано мислене на Торо, а с това – и блестящото зараждане на американското „зелено“ писане на тази специфично американска традиция на природописа, чието именно изучаване

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346201 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.130-155   Теоретико-методологические проблемы осмысления бессмысленной предметности природы в художественной литературе Элеонора Шестакова Анализът и интерпретацията на пейзажа едно художествено произве дение винаги са сложна и специфична задача, обусловена от изначалната двойственост на природата. Според Лосев и Тахо-Годи изследователя трябва едновременно да вземе предвид и природата такава, каквато е от гледна точка на нейната естествена, безсмислена обективност, и да може да види, да опише поетичните особености на пейзажа като сноп от значения, обусловени от културната и литературната памет. За да се изследва пейзажът в художествения свят на конкретна творба, са необходими адекватни понятийно методологически основи и принципи. Лосев и

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346200 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.110-129   За въображението и рефлексията на природата: перспективи за екокритиката Божана Филипова Текстът предлага ракурс към отношението между изкуство и природа през хипотезата за творческото въображение и рефлексивната потенция на природата. Този ракурс се конструира през пресечни точки на тези на Кант от „Критика на чистия разум“, „Критика на способността на съждение“, на Гьоте, който разглежда Кантовите философски тези през призмата на собствената си творческа практика и през философски идеи на Шелинг. Целта е да се покаже близостта на позициите у тримата чрез фокус върху идеи за динамичното отношение между изкуство и природа. Текстът се фокусира върху (не)възможното

  https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1346199 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.80-109   Екологичният хипертекст на А. П. Чехов: възникване и формиране Олга Спачил Превод от руски: Людмил Димитров Детството в чифлиците и селата на приазовската степ, четенето на руска класическа литература, обучението за наблюдение на природни явления в таганрогската гимназия, православното учение за Апокалипсиса и връзката на човека с целия създаден свят се смятат за ключови фактори, повлияли на формирането на А. П. Чехов. Въпросите за опазването на горите и богатството на флората и фауната се поставят в множество произведения на писателя, образувайки своеобразен екологичен хипертекст. Правилно поставените от Чехов въпроси изискват незабавно разрешение в съвременната реалност. Ключови

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1345569 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.59-79   Да бъдеш жена или да бъдеш растение? За формите на субектност във „Вегетарианката“ на Хан Канг Зофия Якубович-Прокоп Превод от полски: Станка Бонова Да бъда жена или да бъда растение? Това е опит за анализ на романа „Вегетарианката“ на корейската писателка Хан Канг. Авторката на статията вписва романа в контекста на корейската култура, като насочва вниманието основно към позицията на жената в най-новата литература и прави препратки към концепциите за растенията в западната философия. Основната задача на статията е да направи опит трансформацията на главната героиня да се обясни като процес на превръщане-в-растение, който в света на

  https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1345568 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.43-58   Постхуманизмът в литературата и екокритиката. Въведение. Серенела Йовино Превод от английски: Ива Анастасова Статията „Постхуманизмът в литературата и екокритиката“ изследва пресечната точка на постхуманистичната мисъл и литературознанието в областта на екокритиката. Серенела Йовино, професор по сравнително литературознание, разглежда постхуманизма като среда, в която се засрещат човешкото и нечовешкото – среда, в която границите с „другостта“ се размиват. Постчовекът е представен като субект, който разглежда значими въпроси, сред които човешката изключителност и взаимодействието между всички форми на живот. Ключови думи: екокритика, постхуманизьм, постхуманистичен дом За автора: Серенела Йовино е професор по сравнително литературознание в Торинския университет. Тя

https://www.ceeol.com/search/article-detail?id=1345567 https://doi.org/10.60056/Lit.2025.34.11-42 „Да говориш от името на биотичната общност“. Анатомиите и теориите на текста на околната среда/ екологичния текст Александра Убертовска Превод от полски: Маргрета Григорова Статията е научноизследователски текст с метатеоретичен и метадисциплинарен характер който систематизира постиженията на екокритиката и критиката на околната среда: от първата вълна на екокритиката до най-новите явления: материалистичната екокритика и теорията на Тимъти Мортън, инспирирана от деконструктивизма. Авторката посвещава отделен раздел на концепцията за „текста на околната среда“ на бащата на дисциплината Лорънс Бюл, която концепция приема за главна ос в прегледа на становищата, формулирани в рамките на екокритиката/критиката на околната среда Ключови думи;